Цвете съм нежно и тихо разцъфтяло
от цяло си сърце много песни изпяло.
Приказки нощем вятър ми нашепва
от прегръдката му тялото ми трепва.
Ласка съм очаквана, топла и мила
като питие, което с жажда съм пила.
Погаля ли, знай, отново ще желаеш,
но каква съм никога няма да узнаеш.
Картина съм недокосната сякаш с ръка,
цветовете ми зората нанесе с лекота.
Ела, много бавно и дълго ме разглеждай,
но не забравяй и в душата ми поглеждай.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар