Да докосна

Аз съм в прегръдката на светлината,
в мечтите си достигам дори... небето.
Потънала съм в цвят, окъпана в росата,
събрала много сила, красота в сърцето.

Протягам ръка да докосна нощем звездите,
а небето със воал вълшебен се облича,
с луната си говоря, скривам си сълзите,
душата е голяма, силно, чисто обича.

Когато утрото тихо... пристъпва
слънчев лъч по лицето ми танцува,
тъгата на усмивката място отстъпва
вятър по въздуха съдбата ми рисува.

Както природата в мен сезоните променям
от жарко лятна преливам в есен златна,
дори зимно бяла топлотата не отнемам,
живот възраждам, пролетно благодатна.