В утрото мисъл една ме прегърна...
по миглите ми слънчев лъч се спря
нейде с песен птица на друга отвърна
вятърът палаво в косите ми се заигра.
Добро утро мили, тихо прошепвам,
събуждаш ме с чаша ароматно кафе.
Целувам те! Обичам те, нашепвам!
Как си днес, любими? Спа ли добре?
Глътка от мига с наслада отпивамт
и си моята болка, ти си радостта.
Чудото на любовта с теб откривам
да те обичам имам необходимостта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар