Неприлична луна

Нощта да ме съблича пожела
и бавно сваляше дрехите от мен.
Луната подканваше да продължа,
а и вятъра стори ми се променен.

Той милваше изпълнен със страст,
нашепваше ми: „Ти си прекрасна,
приеми ме, отдай се в моята власт!”
а аз си мислех, че играта е опасна.

Луната косите ми буйни огряваше,
тяло ми жадно попиваше всеки миг.
От погледа ми зноен Вятъра изгаряше,
а аз сред капките любов се открих.