Запазила...

Нощта вървеше бавно сред звездите
сякаш се бе замислила за много неща.
Всяка мисъл се отразяваше в очите,
а тайно я наблюдаваше пълната луна.

Прозорец, а до него онемели маса, стол,
догаряща цигара и дим рисуващ лице.
Музика, звуци полетели пак на свобода,
нотите отдавна подредени в едно сърце.

Чашата наполовина пълна с течност,
потракват в нея няколко кубчета лед.
Картина, запазила в себе си вечност,
а времето палаво тича ли тича напред.