Да те докосна…

До скалата само за миг вълната отива
денем слънце златно пътя и показва..
.зажадняла от безвремие глътка отпива.
В песен вятърът тази любов разказва.

А в нощта луната и е приятелка драга,
споделя с нея всички копнежи и мечти,
посрещат двете тихо утрото на прага.
„Бъди щастлива” зората нежно шепти.

Като тях аз искам да те докосна сега,
желая от устните ти обич да отпивам.
Мечтая да е различна нашата съдба,
с целувка в обятията ти да заспивам.

Засега да те достигна, мили не мога,
а към теб протегнала съм две ръце.
Ти си за мен, мили радост и тревога
за теб любими, тупти моето сърце...

Зная, чуваш думите ми в тишината,
избърсваш от лицето моите сълзи...
Любовта ни сътворява красотата.
Живота мой, любими, това… си ти.