Росата нарисува дъга в моите очи,
защото слънце за теб искам да бъда.
Обичам те в утрото отново звучи
само в любовта си аз ще пребъда.
Денят протегна ръка и ме поведе
минутите танцуваха сякаш в захлас,
в приказна страна ме той отведе
там чувах в тишината нежен глас.
Нощта прегърна ме и ме попита:
“Какво най-много тук и сега желая?”
Като дете не скривах своята възхита.
Да прегърна любимия си аз мечтая!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар