Хайде, налей!

Хайде, налей ми от същото пак
за тъгата сега искам да забравя.
Знам, дълго ще боли няма как.
Разбирам, но какво да направя?

Живота, кръчмарю, е кратък. Нали?
От каквото е писано никой не бяга.
Но защо ли тогава така ми горчи?
И мъката в сърцето силно ме стяга.

Ти истории различни си слушал,
но ела, сега при мен и поседни.
Кажи ми, моята би ли изслушал?
Хайде, наливай и нека горчи!

Кр. У.